Дядо ми казваше един мъж, трябва да построи къща, да засади дърво и изгради чешма. Когато мъжът строи дом, поема отговорност за семейството си и става мъж. Застава начело на рода си и показва на жената и децата си, че има сили да се грижи за тях. Когато посади дърво, плаща дана си към природата и Висшия разум. С него казва: Благодаря за благата, които получих, чрез тях осигурих покрив за семейството си. Връща доброто, като подарява живот и засажда дърво. Трета стъпка е построяването на чешма. С нея насочва благодатта към хората. Благодари на общността, в която живее. Изказва признателност, съпричастност и признава единение с всички около него. Не случайно до ден днешен в цяла България се строят чешми за памет, здраве и берекет. Нашият мъдър народ пази знанието, че колкото повече отдаваме, толкова повече ще получаваме. Какво по-ценно от това да дадете на хората животворна вода? Толкова дълбока е мъдростта в посланието, което съм запомнила от дядо си. В изречението: Един мъж трябва да построи къща, засади дърво и изгради чешма се крият трите основи на съществуването – семейство, Бог и общност. Без тях е трудно да намерим себе си и усетим принадлежност. Когато изпитате обичта, приемате благата от Висшия разум и с благодарност ги връщате към общността. Така от ползвател ставате сътворител на енергийната система. Ако в днешно време мъжете последват примера на предците си, няма да се налага да си обясняваме какво е мъжка и женска роля. Жените няма да се усещат застрашени и принудени да осигуряват препитание за семействата си. Ще последват избраника си, защото ще вярват, че той има сили да се погрижи за тях и децата им. Днес има изобилие от книги, семинари и духовни водачи, които говорят на тази тема. Нашите предци са я събрали в едно изречение. За да има здраво семейство, мъжът трябва да поеме отговорност за него, а жената да го последва.
(Из „Няколко стъпки напред“)