Говорейки на нивото на детето ние посяваме в него семената на една отворена към света личност, която не се страхува да заявява себе си и да проявява уважение към околните. Чрез този малък жест, успяваме да се свържем със съзнанието на детето и да го поканим като равнопоставен участник в процеса на неговото израстване.
Възрастният е водач и от него зависи да наблюдава и коригира ключовите компоненти в своята комуникация с детето – очен контакт, тон, интонация и използвани думи.
Очният контакт – показва уважение и внимание.
Благият тон, подходящата интонация и думите с положителна насоченост (например: вместо – „Не тичай!“➝ „Върви спокойно.“ ) – създават атмосфера на сътрудничество.
Ако искаме детето да ни чуе не е необходимо да крещим, а да снежим тона си.
Ако искаме да го предпазим, не е нужно да го заливаме с негативни предсказания за предстоящи беди, а да го насочим към безопасното за него действие.
Комуникацията на нивото на детето ни помага да градим самоуважението му. То не се чувства „под“, а до „нас“. Каним го в естествения процес на обучение, към който то се стреми, без да му създаваме дискомфорт и чувство за малоценност.
Можем лесно да проверим усещанията на нашето дете като се опитаме да разговаряме с партньора си докато сме седнали на пода, а той е изпраен до нас.
Как се чувствате в такова положение? Усещате ли напрежение във врата? Чувствате ли се чути, приети, разбрани? Искате ли да се изправите и да се изравните с човека до вас?
Вашето дете не може да го направи. То винаги ще накланя глава назад, за да гледа нагоре към вас, докато вие не промените ситуацията и се изравните с него.
Да говорим на нивото на детето не означава да „слизаме“, а да се свързваме.
Друг съществен компонент от ефективната комуникация са използваните думи. Те следва да са разбираеми за детското съзнание. Може да обясняваме казаното с примери, да питаме дали сме били разбрани и да търсим обратна връзка. Това учи детето да слуша активно, да задава въпроси и да уточнява информацията, която получава, преди да прави прибързани заключения за нея.
Когато използваме думи, примери и тон, които са близки до детето:
– то се чувства чуто и уважавано;
– изграждаме доверие;
– учи се да изразява себе си спокойно;
– развива увереност и емоционална стабилност.
Истинският диалог започва там, където има приемане и желание за добра комуникация. Той е танц, в който двете страни си партнират с взаимно уважение.
В отношенията „родител – дете“, родителят е този, който задава посоката и характера на танца.
Създай форма. Промени себе си.