Да погледнем към светлите енергийни същества, откъдето идва душата. Чрез нея обръщаме съзнание към Бог. Може да използвате свои думи. Не е нужно да заучавате готови фрази, ако не отговарят на усещанията ви. Всяка молитва е достатъчно ценна, стига да идва от душа. Важен е зарядът, който влагате. Вярата в словата, които изричате, придава тежест на молитвата. Мислете за нея като за диалог на душата с Бог. Не я слагайте в рамки. Позволете да придобие всякакви форми. Не се ограничавайте с места и ритуали. Когато усетите порив, молете се, независимо от мястото, на което се намирате. Кажете първите думи, които изплуват в съзнанието ви. Те са правилните. Разбирането за вярата трябва да идва от душа, да е наше продължение. Вярата е физическа проява на връзката с Първоизточника. Тя е свещена и всички имаме право на нея. Ние разбираме езика на Създателя. Нямаме необходимост от сляпо подражание, защото Бог говори с всеки един от нас. Не следвайте, а пробвайте. Търсете Бог в себе си и навсякъде около вас. Вярвайте, че говорите езика на Създателя и той чува молитвите ви. Никой от великите учители, изпратени на Земята, въплътени в познатите религии, не е искал сляпо подчинение. Учат ни на осъзнаване и отдаденост с ум и душа. Такава трябва да е вярата в Бог – отдадена и осъзната без капчица съмнение. Пазете се от сляпо подражание. Проверявайте информацията, която достига до вас, през ситото на разумност и духовност. Не търсете чужди авторитети, на които да се кланяте. Вътрешната ви Божествена светлина осветява пътя към правилно и неправилно. Във вас грее огън, силен да озари не само вашия, но и пътя на останалите хора.
(Из „Слово“)