Наскоро ме попитаха как се чувствам, когато давам съвети, а те остават неразбрани. Отговорих: Все едно изливам чаша вода в река. Виждам как се разпилява и изгубва. Но не се отказвам. Винаги, когато поискат мнение, съм готова да го дам. Нямам очаквания, че ще преобърне течението. Знам, че ще потъне в него. Ако реката го приеме, в даден момент може да го приложи. Давайте напътствия само когато ви ги искат, но не се надявайте да бъдат следвани. Не изисквайте думите ви винаги да променят. В живота има моменти на тежки сътресения. Уважавайте ги. Лесното за вас понякога е голяма трудност за другите. Проявявайте търпение и разбиране към чуждата емоционалност. Не съдете сложността, защото друг я преживява. Всеки решава как да излезе от нея. Оставането също е избор. Не можете насила да избутате човек в различно състояние. Решението за промяна идва отвътре, не отвън. Когато вие сте в подобна ситуация и не желаете да приемете външна помощ, потърсете сили в себе си. Ако не ги откривате, не губете надежда. Помнете, че има изход, дори да не го виждате. Проявете търпение, за да се разкрие пред вас. Всичко тече, развива се и се променя. Нищо не остава такова, каквото е (петнадесето осъзнаване). В живота има спадове и пикове. Вярвам, че най-добрият съветник е приемането. Колкото по-бързо спрете борбата, толкова по-ясно ще изгрее светлината, към която ще изплувате.
(Из „Ангели“)