През целия си живот се учим на доверие. Бебето се доверява на майка си, детето на близките, възрастният на приятелите. Започваме с пълен капацитет да боравим безопасно с процеса. Бебето не се чуди дали майката ще му осигури необходимите грижи, доверява се, че ще ги получи. С развитие на възрастта, срещаме обстоятелства, в които нашето искам се сблъсква с това на другите хора. Възниква конфликт, в резултат се усещаме предадени. Доверието, което сме гласували, започва да предизвиква болка в нас. Формираме очаквания, част от които остават непокрити и водят до разочарования. Ситуациите, в които ежедневно преминаваме, се наслагват една върху друга и изграждат опит, който диктува поведението ни с останалите. Ставаме предпазливи в контактите с другите хора. Появява се мнителността, съмненията и накрая прогнозирането на бъдещи нещастия. Постепенно изгубваме доверие в околните, себе си и накрая в живота. В състояние на безверие е трудно да поканим Бог, защото оставаме глухи и слепи за неговата подкрепа. Влезли сме в етап аз срещу всички. Тук започва борбата. Мобилизираме се и започваме война с обкръжаващата ни среда. Кроим, мислим, плануваме, действаме. Нашето благо е различно от това на останалите. Доброто за нас е с по-висока стойност от това на другите. Насочваме усилия към материални придобивки, трупане на активи, власт, ресурси. Отношенията влизат във формулата: получаващ равно на длъжник. Всяка дума, услуга, съдействие започва да се мери в очакване на обратно равностойно действие. Приятелствата стават служебни. Контактите – удобни. Забавните моменти се заменят с полезни. Загърбваме човечността, поставяйки началото на дълбоката тъга. Всеки ден престой в нея нанася вреди, които после дълго се лекуват. Неизбежно минаваме по този път, но от нас зависи колко ще се застоим на него. Изморително е да се претеглят отношенията. Няма защо да се стремим винаги да получаваме толкова, колкото сме дали. Това хаби прекалено много от безценната ни енергия. Насочва мисълта ни към ненужни тревоги и дълбоки главоблъсканици. Всекидневно се поставяме в позиция на длъжници. Това състояние е еднакво вредно за двете страни. Купете си спокойствие, като спрете да очаквате от хората да ви връщат жестовете, които правите за тях. Давайте ги с чисто сърце. Доверете се, че Бог стриктно следи сметката и никога няма да ви подведе. Когато получите, бъдете спокойни, че Създателят отново ще се погрижи да се издължите подобаващо, без да е нужно да губите съня си в очакване на това събитие.
Shopping Cart