Семейните тайни рядко пазят – по-често нараняват. Те могат да бъдат от най-различно естество – предишни връзки на родителите, изоставени, осиновени или признати от единия родител деца, неразбирателства с отделни членове на фамилията, битови делби, раздори и пр. Общото между тях е, че създават атмосфера на недоизказаност и недоверие. Няма значение колко голямо е детето в такова семейство – дори пеленаче, то усеща енергията на най-близките си и улавя противоречията между думите, действията и израженията на възрастните. Това води до несигурност, на която в много от случаите се дължи неспокойното и проблемно поведение при децата. Пеленачето може да е плачливо, да отказва да яде, да боледува и всяко едно от тези състояния е показател за разклатеното му усещане за хармония. По-голямото дете може да проявява целенасочено противопоставяне на родителите си, тиха или явна съпротива срещу правилата в семейството, да отказва да изпълнява учебни, хигиенни и други свои задължения.
Когато нещо важно се премълчава, децата усещат напрежението, но нямат обяснение на въпроса – „Защо?“.
Липсата на яснота създава тревожност и вътрешни фантазии, често по-страшни от истината.
Тайните подкопават доверието – „Щом това се крие, какво още не знам?“
Какво да правим?
Отговорът е много лесен – да говорим с децата си ясно и открито, без значение от тяхната възраст. Станат ли свидетели на семеен конфликт е необходимо възрастните вербално да им разяснят какво се е случило. Всеки родител следва да изговори с детето своята причина да влезе в конфликта, без да накърнява другата страна. Необходимо е ясно да се подчертае, че това няма нищо общо с детето.
Децата не се травмират от истината, поднесена с грижа.
Те се травмират от мълчанието, което ги оставя сами със страховете им.
Здравото семейство не е това без трудни теми. А това, в което има безопасност да се говори за тях. Тук отново водещата роля е в ръцете на родителите. Те определят каква ще бъде атмосферата в семейството – на доверие или на несигурност.
Създай форма. Промени себе си.