Изявата на човек е мир. В нас Бог е вложил любов и веселие. Сами слагаме окови, които лишават от лекота. Никой човек, приел Божествената си същност, няма да подхранва мъчнотия. Бог не иска хората да са тъжни, самотни, болни и лишени от вяра. Това е присъда, която всеки сам избира за себе си.

Както всичко останало създаваме и тях. Няма нещо, което не можем да материализираме, стига да допуснем вяра и действие. Лесно се реализира, трудно се избира. Дълбоко в нас разбираме неограничените възможности, с които разполагаме. Това често води до саботаж, застой и невъзможност за определяне на посока. За да постигаме, трябва да знаем къде отиваме. Един от най-сложните въпроси пред всеки човек е: Какво искам?

Никакви обстоятелства, събития или други хора не са в състояние да ви направят щастливи или нещастни. За да сме щастливи е необходимо да си разрешим щастие. Да прегърнем удовлетворението, поканим спокойствието и да се усмихнем на битието си. Имаме власт над всичко положително и отрицателно в живота си. Щастието и нещастието са сътворени от могъществото на мисълта ни. Имаме силата да ги променяме в желаната от нас посока.