Раждаме се и умираме сами. Въпреки това душата не спира своя копнеж по цялото. Самотата е една от най-силните тегоби, с които съзнанието се бори. Наличието на приятели и общност, към която принадлежим, променя условията. Присъствието на някого, с когото да споделиш или просто да помълчиш, дава кураж. Животът се приема по-лесно. Самотата е копнеж за целостта, от която произлизаме. Дълбоко в себе си знаем, че сме част от всичко и всичко е част от нас (седмо осъзнаване). Всеки контакт, който осъществяваме с околната среда, ни повлиява, защото е контакт със самите нас. Взаимодействието навън е взаимодействие навътре. Външният свят отразява вътрешния. Това, което ни радва, присъства в нас. Това, което ни натъжава, също. Емоциите осветяват развитието. Общуването с другите цели да насочи вниманието ви към ваше качество или проблем. Представете си, че всички носят огромни огледала пред себе си. Всеки път, когато ги погледнете, не виждате тяхното, а собственото си отражение. Ако харесвате това, което виждате – поздравете се. Радвате се на пълнота и зрялост, които се проявяват навън. Ако ли не, вгледайте се добре във всичко, което не ви се нрави. Промяната започва отвътре навън. Работейки по собствените възприятия, достигате до изменения на средата, в която се намирате. По този начин владеете процеса на енергиен обмен и може да го насочвате в желана от вас посока. Има много проучвания, които засягат въпроса за самотата. Голяма част от тях доказват, че хората, подложени на изолация, боледуват по-често и умират по-бързо от останалите. Приобщеността към среда (семейна, приятелска, общи интереси) подобрява качеството на живот. Свързващо звено може да бъде играта на карти за възрастните мъже пред блока, събирането на жени да плетат, курсове по фотография, готварство, дърворезба и т.н. Има безчет дейности, които повдигат духа. Намерете своите и изживявайте радостта всеки ден. Всичко, което свързва с останалите, помага да се усети съпричастност. Тя води до мир. Полезността подобрява съня, защото успокоява. Така осъществяваме правилен обмен между себе си и цялото Божествено творение. Изолацията лишава душата от захранване с енергия от околния свят. Тя жадува да служи и да се раздава. Това е единственият път към нейната реализация.
(Из „Ангели“)